понеделник, 31 май 2010 г.

Когато бях дете...

Когато бях дете...

...обичах да играя на дама и ластик;
...обичах да играя с куклите и приятелките си, с които
обичахме да се катерим по дърветата и да ядем черници и ябълки направо от дървото;
...обичах да сдъвча две-три дъвки "Идеал", за да направя колкото се може по-голям балон;
...обичах да правя сапунени балони със сламка, но най-много
обичах да легна по гръб на някоя поляна и да потъна в мечти, гледайки белите пухкави облаци... Да, когато бях дете обичах да мечтая и го правех почти през цялото време, освен когато спях (но тогава пък сънувах). Сега продължавам да сънувам, но... забравих как се мечтае.
Понякога се питам
"Кога спря да мечтаеш?"
и отговорът е
"Не си спомням, беше отдавна..."
"А защо спря да мечтаеш?"
"Защото разбрах, че мечтите не се сбъдват; защото разбрах, че мечтите могат да нараняват, а тогава не съм щастлива..."
"Това е защото си забравила...
забравила си, че децата знаят, че повечето мечти не се сбъдват."
"Тогава какъв е смисълът да отделяш време за нещо, което никога няма да се случи или материализира?"
"Защото през това време може да си най-щастливият човек на света, но трябва да помниш, че вълшебството на този свят е именно в невъзможността той да се материализира!"
Днес е 1-ви юни - ден на детето и отивам да намеря някоя поляна, да легна по гръб и да си спомня...,
защото точно днес искам да съм най-щастливият човек на света!
А ти?

U2 - Beautiful Day - Official Music Video HD

Прекрасен ден е...

не му позволявай да си тръгне!