Тази сутрин прочетох в хороскопа си (който чета по-скоро за развлечение), че през тази седмица най-накрая ще осъзная какво ме мотивира и работите ми, които са били в застой последната една година ще потръгнат.
Не вярвам много много на хороскопи, но се замислих:
Какво наистина ме мотивира? И може ли мотивацията да бъде положителна или отрицателна?
Много книги са написани за мотивацията, за това как да се мотивираме сами и как да мотивираме другите. Самата аз съм изчела половин дузина. И се чувствам много мотивирана, изпълнена с желание да правя какво ли не… но само докато чета книгата. А след това забравям всички „умни и простички съвети”. Така до следващата книга…и отново се повтаря същото.
А може би човек не трябва да чете книги за мотивацията, понеже това което мотивира едни хора, не би било ценно за други, и обратно. Според мен всеки сам за себе си трябва да намери нещата, които го стимулират да прави едно или друго нещо.
Мотивацията (Motivation) е движещата сила, която стои зад всички действия на индивида. Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати. Крайният резултат винаги има субективно значение и психологическа ценност.
По-нататък в речника пише, че мотивацията е временно състояние. Но ако тя е преходна какво тогава ни кара да вършим някои неща с години, кое е това нещо което ни стимулира да го правим?
Години наред ставаме сутрин рано, за да ходим на работа. Но дали ни харесва самата работа или имаме нужда от нея, за да имаме средства за съществуване? А дали изобщо се замисляме дали харесваме работата си или просто се примиряваме с нея, както ни учеха в училище – ще учите уроците по неприятните химия и математика, защото трябва!
Дали „трябва” е достатъчно да ни мотивира? А удоволствието? Не е ли то най-мощната движеща сила? Имаме хобита – колекционираме какво ли не, занимаваме се с приложни изкуства в свободното си време или списваме „ненужни” блогове, защото ни доставя удоволствие. И го правим отново, и отново… Но защо в ежедневните си дейности забравяме за това мотивиращо средство? Защо не можем да намерим частица удоволствие в това, което правим рутинно? И дали изобщо търсим на правилното място?
Днес не Ви давам съвети как да се мотивирате, а апелирам да се замислите сами
Кои си нещата, които Ви мотивират?
Кои са нещата, които Ви доставят
удоволствие?
Кои са нещата, които бихте правили с удоволствие, а не защото
трябва?
