Петък 13-ти - фатален ден или ден като всички други?

Колкото и да не е суеверен човек, когато се събуди сутрин и види в календара, че днес е петък 13-ти, решава, че независимо от усилията, начинанията му през този ден няма да са успешни.

Всеки малко или много все пак вярва, че този ден носи нещастие, а дори не знае защо...

Всъщност суеревието за 13-и петък, че е особено нещастен ден е следствие е съчетавенето на свещен ден и "фатално" число.

Преди много време хората водели изчисленията си не по десетичната система, както ние днес, а по дузини. 12 е практично число - съдържа шест пъти две, четири пъти три, три пъти четири, два пъти шест. Поради ази му практичност, хората съставяли групи от по 12 човека. Водачът на такава група бил тринадесетият. Религиозни церемонии били оглавявани от свещеник, който имал 12 помощници.

Съчетанието от 12 и 1 се срещало много често, затова първоначално 13 било смятано за магическо число, носещо щастие.

Според стара легенда на викингите, бог Локи отишъл веднъж на вечеря, на която присъствали още 12 други богове. Един от тях бил сляп. Страшният Локи накарал слепия бог да убие божия син Балдур. Поради това ужасно дело, при което 13 богове седели околко масата, викингите и други северни народи избягвали да канят 13 души за ядене.

В приказката за Пепеляшка се разказва за лошата фея - 13-та поред.

Християните по-късно имат друга приказка, в която числото 13 е лошо: Христос седял с 12 души на масата и един от тях го предал.

Навярно такива разкази са причина днес числото 13 да се възприема като носещо нещастие.

Петък, от своя страна, в древноста бил смятан за свещен ден. Той бил посветен на религиозни тържества и хората смятали , че ще разсърдят боговете, ако в петък извършват обичайната си работа. С течение на времето възникнала представата, че подхванатото в петък ще има лош край.

Така с течение на годините се възприело схващането, че ако през някой месец 13-ти се пада петък, то това ще бъде особено нещастен ден.

Остава ти да прецениш дали ще продължиш да вярваш в лошата карма на този ден, или ще го превърнеш в още

един прекрасен ден!

Щастието зависи от теб!

Определението за щастие в тълковния речник е:

Чувство и състояние на пълно задоволство, удовлетворение от живота.

Всеки човек открива щастието под различни форми - от придобиването на някакъв предмет до откриването на човек, който ни кара да се чувстваме спокойни и пълноценни.

Пълното щастие е резултат от комбинирането на много елементи. Когато сме щастливи ние се чувстваме и спокойни, сигурни и изпълнени с енергия и ентусиазъм. Когато някои от елементите ни липсва, усещаме някаква дисхармония, чустваме се подтиснати и отпаднали и тогава не сме щастливи.

Добрата новина е, че щастието не е само чувство, а чувство, което можем да се научим да контролираме. То зависи не основно от обстоятелствата и хората, а от това как ги приемаме, т.е. щастието зависи от самите нас.

Ето няколко съвета как да бъдеш (по-)щастлив:

1. Осъзнай кои са нещата, които те правят щастлив - семейството, приятелите, любимия човек, домашния любимец, сутрешното кафе и т.н. Ще се изумиш какъв дълъг списък ще съставиш :-)
2. Направи всичко възможно да прекарваш повече време с любимите хора и да правиш по-често любимите си неща.
3. Бъди позитивен -вместо да се съсредоточаваш върху някои липсващ или повреден "елемент" от Пълното ти щастие и да си мислиш вече колко си нещастен, съсредоточи се върху всички останали "елементи" - те са пъти повече от засегнатия.
4. Дарявай щастие и ще получиш щастие - колко ще ти струва да изненадаш (най-малко) скъпите за теб хора с някое подаръче или комплимент. Но грейналите им очи и усмивката им, които ще получиш в замяна, нямат цена.
5. Прощавай повече, особено на близките си. Знаеш как тежи, когато се скараш с някой близък, а когато се сдобрите и си простите, се чувстваш така, сякаш тежкия товар е паднал от плещите ти.

И най-вече на забравяй:

Щастието не е спирка, където да пристигнеш, то е пътуване!

Намираш това, което търсиш...

Един пътник наближил някакъв голям град и попитал една старица, седнала край пътя:

- Какви са хората в този град?

- Какви бяха хората там, откъдето идваш?

- Ужасна пасмина - отвърнал пътникът. - Злобни, подли, отвратителни във всяко отношение.

- Аха - рекла старицата, - същите ще откриеш и в този град.

Едва отминал първия пътник, ето че се спрял друг и също попитал що за хора живеят в града. Старицата отново го попиталакакви били хората там, откъдето идвал странникът.

- Прекрсни хора - честни, трудолюбиви и щедри до един. Тръгнах си с мъка на сърцето - заявил вторият пътник.

Мъдрата старица рекла:

- Такива ще ги откриеш и в този град.

Неделя следобед...

... чаша кафе и романтичен филм...

Можете да се докоснете до историята на френската дизайнерка и руският композитор чрез филма "Коко Шанел и Игор Стравински" или да прекарате старомоден романтичен следобед с книгата на Крис Грийнхалч "Коко и Игор", по която е направен сценария на филма.

Любовни истории: Коко Шанел и Игор Стравински - забранена страст и творческо вдъхновение

Едва ли има човек, който да не знае коя е Габриел "Коко" Шанел. Списание "Таймс" я включва в класацията си за 100-те най-влиятелни личности на ХХ век, като тя е единствения представител от света на модата. Революционизира женската мода като премахва корсетите и подлпънките, изчиства линиите и включва някои мъжки елементи.

Шанел е бунтарка не само в модата, но и в личния си живот. Връзките й с жени скандализират обществото, и то във време в което лесбийските връзки са били абсолютно непозволени. Имала е връзки с някои от най-влиятелните мъже по онова време. Сред завоеванията й са херцогът на Уестминстър, милионерът Етиен Балсан, както и най-добрият му приятел Артър "Бой" Капел, дори германският офицер и шпионин Ханс Гюнтър фон Динкладж.

Една от най-емблематичните връзки на Коко е с руския композитор Игор Стравински.

През 1913г. младата и все още неизвестна шивачка Коко Шанел отива на премиерата на балета "Пролетно тайнство" на Стравински. Шанел е зашеметена от дарбата на талантливия композитор. Консервативната парижка публика обаче отхвърля твърде модернистичната творба и разгневен руският композитор напуска града.

Седем години по-късно, оплаквайки смъртта на "Бой" Капел, Коко Шанел отново се среща с Игор Стравински. По това време тя вече е богата и известна модна дизайнерка, а той е беглец от болшевишката революция. Запленена от него, Коко успява да го придума да живее със семейството си (болната му съпруга Катерина и четирите им деца) в имението й извън града. Предлогът е, че там ще се чувстват в безопастност и композиторът ще може да твори на спокойствие. Не след дълго мецду нея и госта й се заражда разтърсваща връзка, затруднена от всеотдайността на двамата към работата, както и от неговата привързаност към семейството му. Моментът е преломен и за двамата - Коко за първи път комбинира няколко аромата и така създава парфюма Шанел №5, а Игор композира все по-освободено и се превръща в един от основоположниците на неокласицизма. Когато прикованата на легло Катерина долавя искрите между модиската и мъжа си, двамата влюбени трябва да решат до колко са дълбоки чувствата им и дали връзката им ще оцелее. До крайното решение не се стига лесно. Съдбата продължава да ги свързва до края на техния живот. Едва ли някой може да каже със сигурност дали романсът между Коко и Игор е просто кратка лятна авантюра или любов за цял живот, макар и невъзможна.

По материали от Internet