Обичай всеки ден...

Преди няколко месеца (точно когато спрях да пиша по-активно в блога) се случи нещо ужасно - при нелепа катастрофа загинаха и двете дечица на познато семейство (момиченце на 12г. и момченце на 10г.). Отивали до съседния град на ученическа борса, за да се подготвят за училище...

Един очакван с нетърпение от децата ден... нови дрешки, нови тетрадки, учебници... Един ден не много по-различен от всеки друг ден... Един... последен ден... Един ден... поставящ началото на едно абсурдно и болезнено съществуване...

Тази трагедия ме накара да се замисля... дали аз самата обичах всеки ден?! Дали оценявах достатъчно всеки ден и имах равото да пиша и да давам "съвети", да споделям мисли и заключения?!

Не можех да погледна този блог докато не си отговорех на въпросите.

Но днес си спомних за двете причини да създам и да пиша в този блог. От една страна изразявайки мислите си писмено по-лесно стигах до истината (или поне моята истина). От друга страна чрез споделянето на съждения - да помогна на други хора да стигнат до тяхната истина.

Все още не оценявам всеки ден достатъчно, все още не давам максимума от себе си всеки ден, все още не взимам максимума от всеки ден, но ДНЕС намерих 5 причини да обичам всеки ден:

1. ...защото той е дар (от Бог, Съдбата или в каквото вярваш)

2. ...защото мога да (по)кажа още веднъж на любимите ми хора, че ги обичам

3. ...защото същите тези хора ще отвърнат на обичта ми

4. ...защото точно днес мога да намеря решение на проблемите си

5. ...защото може да е последен...