Вали... тихо... все едно някой плаче...
Така казват и старите хора: "Ако вали на погребение, то на този, когото погребват му е мъчно за живота"...
И как не - все пак е дете само на 15 години... беше... преди онзи изверг да отнеме живота му...
Толкова нелепо... застрелял го, заради един имот...
Седя, гледам как капките се стичат по прозераца и си мисля...
... мисля си дали ще видя изгрева...
... дали утре ще усетя топлата ласка на слънцето...
... дали утре ще мога пак да кажа на близките си, че ги обичам...
... дали изобщо ще има утре?!...
Правим планове за утре, за другата седмица, за другата година, за целия си живот...
а дори не си даваме сметка, че утре може да няма... че днес е последния ни ден...
и този ден е дар от Бог...
и тази минута е дар от Бог...
и този миг е дар от Бог...
Не трябва да забравяме това... НИКОГА!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар