... чаша кафе и романтичен филм...
неделя, 13 юни 2010 г.
сряда, 9 юни 2010 г.
Една жена...
Щом слънцето се покаже над дюните, измивам се с последната вода, взимам делвите и отивам на кладенеца, който е на края на селото и... поглеждам с надежда към онази тъмна ивица, която разделя дюните от небето... и чакам... чакам нещо да смути това спокойствие...Когато слънцето е точно над селото, пак взимам делвите, отивам на кладенеца, който е накрая на селото и ... поглеждам с надежда към онази тъмна ивица, която разделя дюните от небето... и чакам... чакам нещо да смути това спокойствие...
Преди слънцето да се е скрило зад дюните, взимам делвите, отивам на кладенеца, който е на края на селото и ... поглеждам с надежда към онази тъмна ивица, която разделя дюните от небето... и чакам... чакам нещо да смути това спокойствие...
Нощ, звезди, не мога да заспя и ги броя...
Веднъж някой ми разказа приказка, че ако обичаш някого истински, най-ярката звезда ще падне в ръцете ти... но ако се усъмниш в неговата любов дори за миг, поколебаеш ли се дори за миг, звездата ще падне от ръцете ти и ще се разбие на хиляди малки парчета и любовта ще си отиде... единствената... истинската...
Щом слънцето се покаже над дюните, измивам се с последната вода, взимам делвите, отивам на кладенеца, който е на края на селото и... поглеждам с надежда към онази тъмна ивица, която разделя дюните от небето... и чакам... чакам нещо да смути това спокойствие...
...Вярвам и се надявам...
Вярвам, че това е човекът, с когото ще споделя най-ярката звезда... сърцето ми го казва...
Надявам се, че един ден той ще се върне и ще смути спокойствието...
Но разумът нашепва, че той нищо не е казал... нищо, което да подклажда моята надежда...
- Мълчи - казва му сърцето. - Ако се съмняваш звездата ще се пръсне на хиляди малки парчета.
- Ще мълча - обещава разумът. - Но един ден, когато болката ти стане нетърпима, аз ще съм виновният, че не съм говорил, когато е трябвало...
- Ти си страхливец... нищо не правиш, защото те е страх и така погубваш цял живот.
- Така е, страх ме е, защото те обичам, защото не искам никой да те нарани... Обичам те повече от всеки друг.
... повече от всеки друг... поде вятъра...
Пустинният вятър... толкова непостоянен... в следващия миг се обърна и напълни очите ми с пясък и не можех да гледам към хоризонта... А дали това не е поличба... дали не ми казва, че идва от далечно място, видял е странни хора, чул ги е, и сега се връща да каже да не чакам повече...
Но как да спра да чакам?
Ако утре не отида на кладенеца, а той се завърне, спре на високата дюна и погледне към кладенеца, който е на края на селото, защото знае, че аз ще го чакам там... и не ме види...
... ще си помисли, че съм спряла да вярвам...
... ще си помисли, че съм разбила нашата звезда...
... ще се обърне и ще си отиде завинаги...
Не мога да спра да вярвам...
Не мога да спра да се надявам...
Аз съм жена от пустинята и ние сме научени да чакаме, защото знаем, че един ден, когато любимият се завърне, този ден ще бъде най-щастливия и че всички дни на чакане не струват нищо в сравнение с този ден.
Слънцето е точно над селото, пак взимам делвата, отивам на кладенеца, който е накрая на селото и... поглеждам с надежда към онази тъмна ивица, която разделя дюните от небето... и чакам... чакам нещо да смути това спокойствие...
Кое е по-безнадеждно:
да си в пустинята и да гледаш за оазис
или
да си в оазис и да гледаш към пустинята...
По мотиви от "Алхимикът"
За извинението и прошката
Не много отдавна се сдърпах с един приятел за нещо малко и глупаво. Естествено от мухата стана слон и спряхме да си приказваме. Дълбочината на проблема идваше и от факта, че сме твърде еднакви в редица отношения.
Аз исках, той да ми се извини, макар че знаех, че няма да го направи, защото му е трудно да казва "Извинявай", също както и на мен.
А пък аз не можех да му простя ей така и той знаеше това.
Трудно ми беше, тъй като всеки ден усещах една голяма празнина от липсата му. Все пак той не е просто един приятел, а един от най-близките ми приятели. А когато губиш някой от близките си приятели, губиш и част от себе си.
Един ден дотолкова не издържах, че реших да публикувам състояние във Фейсбук, целта на което беше да му подскажа, че съм готова да му простя, при определени обстоятелства, разбира се (все пак инат не се пречупва лесно). Съобщението трябваше да е кратко, но да казва всичко и същевременно да е достатъчно ясно. Мислих, мислих и реших:
"Лесно прощаваме големите грешки на другите хора,но трудно прощаваме малките прегрешения на най-близките ни от тях."
Още същия ден изгладихме недоразумението - той ми каза "Извинявай", а аз казах, че му прощавам. Не мога да опиша колко щастлива бях. Но в мен имаше и горчивина, защото загубих 30 прекрасни дни, които можех да имам с този човек. Хубавата страна на тези изгубени дни е, че ме научиха, че не само трябва да мога да казвам "Извинявай" и "Прощавам ти", а че не трябва да обръщам внимание на малките прегрешения на най-близките си.
неделя, 6 юни 2010 г.
събота, 5 юни 2010 г.
"Една планета, едно бъдеще - да съхраним биоразнообразието"
Световният ден на околната среда се отбелязва на 5 юни от 1973г. по решение на Конференцията на ООН по проблемите на околната среда, проведена в Стокхолм.
Световният ден на околната среда, е ден в който всеки трябва да стане "зелен" и да предприеме действия за запазване на планетата за бъдещите поколения.
През тази година, този ден е посветен на неотложната нужда от по-добро управление на световното биоразнообразие и екосистеми. Домакин на празненствата по случай 5.06.2010 е Руанда, в която се намират 25% от биоразнообразието на Африка.
Въпреки обнадеждаващите резултати от направеното по света, видовете продължават да изчезват с най-високото темпо, познато до сега и това все повече се свързва с човешката дейност. Ето и някои данни:
- Годишно изчезват около 50 000 биологични вида.
- Някога между 80 и 90 % от териториите на Европа били покрити с гори, днес те съставляват едва 33 % от общата площ на континента.
- Горите на България днес покриват около 35 % от територията й.
- Почти половината от световното население живее в градове, в резултат близо половината от световните екосистеми се свиват, за да направят място за хората и техните домове, пътища и фабрики.
- За производството на 1 т. хартия са необходими 2-3 т. дървесина, а също голямо количество вода и енергия.
- Всяко четвърто дърво в Европа е повредено от киселинни дъждове.
- Според проведено проучване степеннта на топене на ледовете се е удвоила от 1988г. насам.
Според доклад на експерти на Програмата на ООН за околната среда след 30 години повече от половината от хората на Земята ще страдат от недостиг на вода, а 25 % от населението ще гладуват. Освен това те предвиждат, че към 2032г. съществено увредени ще бъдат 70 % от земната суша, ако не се предприемат никакви мерки за опазване.
Така че, бъди "зелен" всеки ден, защото
Нашата Земя е нашият дом!!!
По материали от Internet
четвъртък, 3 юни 2010 г.
сряда, 2 юни 2010 г.
Кажи "Обичам те"!
Наскоро прочетох една книга за самомотивация. Заглавието на първия съвет гласеше "На вашето смъртно легло". Авторът казва, че това е изпитание, при което трябва да си представиш как лежиш на смъртно легло и да се опиташ да проумееш чувствата свързани с умирането и сбогуването. Тогава трябва да поканиш мислено най-важните хора в живота си да те посетят един по един. Като си представяш всеки приятел или роднина, трябва да разговаряш с него и да му кажеш нещо, което в този момент би искал той да знае.
Реших да се подложа на това изпитание. Легнах на дивана, затворих очи и си преставих... първо извиках роднините си, после приятелите... разговарях с всеки един... когато отворих очи чувствата ми бяха в пълен хаос, но преобладаваха тъгата и болката от загубата на хората, които обичам... А също така бях загубила цял живот без да им кажа, без да им покажа, че ги обичам, а сега трябваше да го направя за няколко секунди. Сега си давах сметка, че съм приемала тези хора за даденост, вярвала съм, че те знаят, че ги обичам - та нали за едните се подразбира, а другите съм ги избрала! Но на всички тях първото нещо, което казах, докато лежах на смъртно легло, беше "Обичам те". Докато изричах тези думи плачех за изгубените години, през които можех да им ги казвам и за хилядите начини, по които можех да им покажа, да докажа любовта си.Отваряйки очи изпитах и облекчение, защото все още не умирах и имам достатъчно време, за да покажа на най-близките си хора колко ценни са за мен, а също така да им кажа
"Обичам те"!
Целуни ме!
Според теорията на древногръцкия философ Платон, хората са били двуполови същества с по две глави, с по четири крака и с по четири ръце. Тези същества били толкова високомерни, че веднъж вбесеният бог Зевс ги разделил на две. Те така си ходят и до днес - разделени. Само в целувката, учи Платон, двете части се събират заедно и възстановяват хармонията на цялото.
Целувката е първият физически израз на сериозно привличане между партньорите. Тя доставя удоволствие, и разпалва страстите.
Целувката е първият физически израз на сериозно привличане между партньорите. Тя доставя удоволствие, и разпалва страстите.Сексолозите твърдят, че ако се целувате всеки ден по 30 секунди, това ще подобри сексуалния ви живот качествено и количествено поне два пъти.
Диетолозите казват, че се изгарят по 23 калории на една целувка.
Стоматолозите обясняват, колко полезно е да се целувате, тъй като целуващите се правят масаж на венците, предпазващ от пародонтоза, както и намалява риска от кариес поради засиленото отделяне на слюнка, неутрализираща киселинните налепи.
Лекари от обществото за сексуални проблеми в Лос Анджелис са измерили пулса на целуващи се, който е достигнал средно до 110 удара в минута. Според медиците това е чудесна тренировка за сърдечно-съдовата система. По време на ласките белите дробове също се натоварват здравословно - отброени са 60 вместо 20 вдишвания и издишвания на минута.
Така че, освен за да изразите чувствата си и за удоволствие,
Целувайте се за здраве!
По материали от Internet
вторник, 1 юни 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)