Наскоро прочетох една книга за самомотивация. Заглавието на първия съвет гласеше "На вашето смъртно легло". Авторът казва, че това е изпитание, при което трябва да си представиш как лежиш на смъртно легло и да се опиташ да проумееш чувствата свързани с умирането и сбогуването. Тогава трябва да поканиш мислено най-важните хора в живота си да те посетят един по един. Като си представяш всеки приятел или роднина, трябва да разговаряш с него и да му кажеш нещо, което в този момент би искал той да знае.
Реших да се подложа на това изпитание. Легнах на дивана, затворих очи и си преставих... първо извиках роднините си, после приятелите... разговарях с всеки един... когато отворих очи чувствата ми бяха в пълен хаос, но преобладаваха тъгата и болката от загубата на хората, които обичам... А също така бях загубила цял живот без да им кажа, без да им покажа, че ги обичам, а сега трябваше да го направя за няколко секунди. Сега си давах сметка, че съм приемала тези хора за даденост, вярвала съм, че те знаят, че ги обичам - та нали за едните се подразбира, а другите съм ги избрала! Но на всички тях първото нещо, което казах, докато лежах на смъртно легло, беше "Обичам те". Докато изричах тези думи плачех за изгубените години, през които можех да им ги казвам и за хилядите начини, по които можех да им покажа, да докажа любовта си.Отваряйки очи изпитах и облекчение, защото все още не умирах и имам достатъчно време, за да покажа на най-близките си хора колко ценни са за мен, а също така да им кажа
"Обичам те"!
Няма коментари:
Публикуване на коментар