Не стана изведнъж, губех го бавно - ден след ден.
Не ми трябваше много време, за да разбера накъде отиват нещата. След като помислих малко, пехиш, че с малко компромиси от моя страна отношенията по между ни могата да бъдат както преди...
Но както гласи една китайска поговорка:
Можеш да развържеш завързаното, но не и да залепиш счупеното.
Дори да залепиш счупеното, то все пак си остава счупено и след време пак се пука и то на същото място.
Така стана и при нас - временно нещата се закрепиха, а после изведнъж се пръснаха на хиляди малки парчета... до невъзможност да се съберат и подредят... А и какъв е смисълът да го правиш за втори път?!
Чувствах се празна - бях загубила едно от най-ценните неща в живота ми - ПРИЯТЕЛ!
Приятел - някой, който избирам да бъде в живота ми;
някой, на когото мога да разчитам... доживот.
Чувствах се предадена, излъгана и безсилна...
Дали вината беше само моя, или и на двамата, или само негова... Всеки си има свойте грешки!
Така или иначе, този човек няма да бъде част от бъдещето ми. В началото съжалявах, но скоро се убедих, че Съдбата винаги те компенсира за загубите - създадох нови приятелства - доста по-зрели, без илюзии.
И най-вече се убедих, че
Не трябва да съжаляваш за хората от миналото ти, има причина те да не са част от бъдещето ти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар