сряда, 12 октомври 2011 г.

Няколко трика да се мотивираме - I част


Има моменти, в които въпреки най-голямото желание, което имаме, въпреки всички усилия, които полагаме, въпреки всички навици, които сме изградили, нямаме достатъчно мотивация дори да започнем да правим нещо, а за довършване не може да става и дума.
Затова Ви предлагам няколко простички трика как да накараме нещата да потръгнат:
1. Върнете се на "Защо"
Съсредоточавайки вниманието си върху всяка малка, "глупава" задача (изпълнението, на която ни доближава все повече до финала) понякога ни кара да загубим от поглед крайната си цел. Затова, когато почувствате досада и нежелание да изпълните поредната задача, трябва да се сетите "Защо" правите това и че след като изпълните и тази задача ще сте крачка по-близо до целта си.
2. Правилото на 5-те
Започнете да работите в продължение на поне... 5 минути. Често те са напълно достатъчни, за да продължите да работите.
3. Движете се наоколо
Движете тялото си така все едно сте екстремно мотивирани. Може да Ви се струва глупаво, но имитацията на тези движения ще накара мозъка Ви да мисли, че сте наистина мотивирани.

събота, 8 октомври 2011 г.

Планинска легенда

Баща и син се разхождали в планината. Внезапно синът паднал, наранил се и изкрещял: "Ааууу". За негова изненада, той чул глас някъде от планината да отговаря: "Ааууу".
Учуден той викнал: "Кой си ти?"
Получил отговор: "Кой си ти?"
Пак извикал към планината: "Възхищавам ти се!"
Гласът отговорил: "Възхищавам ти се!"
Ядосан от отговора, синът изкрещял: "Страхливец!"
И получил отговор: "Страхливец!"
Тогава той попитал баща си: "Какво става?"
Усмихвайки се, баща му отговорил: "Сине мой, обърни внимание." И тогава мъжът извикал: "Ние сме шампиони!"
Гласът отвърнал: "Ние сме шампиони!"
Учуденото момче, все още не разбирало.
Тогава бащата обяснил: "Хората наричат това ЕХО, но всъщност това е ЖИВОТ. Той ти връща всичко, което кажеш или направиш.
Нашият живот е просто отражение на нашите действия.
Ако искаш повече любов в света, създай повече любов в сърцето си!
Ако искаш повече компетенция в екипа си, усъвършенствай своята собствена!
Тези взаимовръзки са приложими към всичко, във всички аспекти на живота.
ЖИВОТ-ът ще ти върне всичко, което му дадеш!"
Твоят живот не е случайно стечение на обстоятелствата. Той е отражение на теб самия!

петък, 7 октомври 2011 г.

Малко мисли за усмивката и смеха...

Днес е Световния ден на усмивката и Ви предлагам няколко мисли за усмивката и смеха...
  • Усмивката е език, който дори бебетата разбират.
  • Усмивката е най-мощното оръжие; тя може да разтопи дори лед.
  • Всички статистици на света не могат да измерят топлотата на една усмивка.
  • Усмивката не струва нищо, но дава много. Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.
  • Не е въжможно да се усмихваш и да мислиш негативно. Затова, когато си тъжен, пробвай да се усмихнеш.
  • Истинския смисъл на живота разбира само онзи, който умее да се смее. - Хофман
  • Да се засмее с добър, светъл смях може само една дълбоко добра душа. - Гогол
  • И самия дявол не може да направи нищо на един човек, докато той може да се смее. - Тагор
  • Колкото по-малко хумор има в душата на един човек или един народ, толкова по-трудно той понася бедите. - К. Христов
  • И не забравяйте:

    Най-загубен от всички дни е онзи, в който не сме се усмихвали.

    Флориан

    Трамвай N 5- Усмивката

    събота, 24 септември 2011 г.

    Всеки ден, всяка минута, всяко дихание са специален дар от Бог!

    Вали... тихо... все едно някой плаче... Така казват и старите хора: "Ако вали на погребение, то на този, когото погребват му е мъчно за живота"... И как не - все пак е дете само на 15 години... беше... преди онзи изверг да отнеме живота му... Толкова нелепо... застрелял го, заради един имот... Седя, гледам как капките се стичат по прозераца и си мисля... ... мисля си дали ще видя изгрева... ... дали утре ще усетя топлата ласка на слънцето... ... дали утре ще мога пак да кажа на близките си, че ги обичам... ... дали изобщо ще има утре?!... Правим планове за утре, за другата седмица, за другата година, за целия си живот... а дори не си даваме сметка, че утре може да няма... че днес е последния ни ден... и този ден е дар от Бог... и тази минута е дар от Бог...
    и този миг е дар от Бог...

    Не трябва да забравяме това... НИКОГА!!!

    неделя, 7 август 2011 г.

    Днес...

    "Днес би било добре да направим нещо необичайно. Например може да потанцуваме на улицата, докато отиваме на работа. Да се вгледаме в очите на някой непознат и да заговорим за любов от пръв поглед. Да дадем на началника си идея, която може и да изглежда смешна, но в която ние вярваме. Да си купим инструмент, на който винаги сме мечтали да свирим, но никога не сме се осмелявали да пробваме. Воините на светлината си позволяват такива дни. Днес можем да си поплачем за стари неволи, от които гърлото още ни стяга. Да се обадим на някого, с когото сме се заклели, че повече няма да разговаряме (но от чието съобщение на телефонния секретар бихме изпитали огромна радост). Днешният ден може да бъде сметнат за различен от останалите, за които се готвим сутрин. Днес всяка грешка ще бъде приета и простена. Днес ни е ден да се радваме на живота."

    Мактуб - Паулу Коелю

    вторник, 8 март 2011 г.

    8-ми март – Международен ден на жената

    Днес е 8-ми март и усмивка честитя празника на всички дами… но не съм искрена, защото не харесвам този празник. Не защото е социалистически или нещо подобно, а защото като жена не мога да приема, че трябва да има един фиксиран ден в годината, през който да се чувстваме по-специални.
    Всяка една жена е все също толкова красива, усмихната, нежна и удивителна, колкото е през всички останали 364 дни от годината!
    Всяка една жена се нуждае, да се почувства специална през всички останали 364 дни от годината!
    Мисля, този празник е измислен от мъж или мъже – да има ден в който да се сещат за жените около себе си – майка, съпруга, сестра… а и така жените да не се чувстват обидени, когато през останалите 364 дни мъжете не се сещат за тях. Вина имаме и ние жените, че позволихме това да се случи.
    Затова днес, мили дами, Ви напомням, че не сте по-специални, защото

    Вие сте специални всеки ден!!!

    понеделник, 7 март 2011 г.

    Какво ни мотивира?

    Тази сутрин прочетох в хороскопа си (който чета по-скоро за развлечение), че през тази седмица най-накрая ще осъзная какво ме мотивира и работите ми, които са били в застой последната една година ще потръгнат. Не вярвам много много на хороскопи, но се замислих:
    Какво наистина ме мотивира? И може ли мотивацията да бъде положителна или отрицателна?
    Много книги са написани за мотивацията, за това как да се мотивираме сами и как да мотивираме другите. Самата аз съм изчела половин дузина. И се чувствам много мотивирана, изпълнена с желание да правя какво ли не… но само докато чета книгата. А след това забравям всички „умни и простички съвети”. Така до следващата книга…и отново се повтаря същото. А може би човек не трябва да чете книги за мотивацията, понеже това което мотивира едни хора, не би било ценно за други, и обратно. Според мен всеки сам за себе си трябва да намери нещата, които го стимулират да прави едно или друго нещо.

    Мотивацията (Motivation) е движещата сила, която стои зад всички действия на индивида. Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати. Крайният резултат винаги има субективно значение и психологическа ценност.

    По-нататък в речника пише, че мотивацията е временно състояние. Но ако тя е преходна какво тогава ни кара да вършим някои неща с години, кое е това нещо което ни стимулира да го правим? Години наред ставаме сутрин рано, за да ходим на работа. Но дали ни харесва самата работа или имаме нужда от нея, за да имаме средства за съществуване? А дали изобщо се замисляме дали харесваме работата си или просто се примиряваме с нея, както ни учеха в училище – ще учите уроците по неприятните химия и математика, защото трябва! Дали „трябва” е достатъчно да ни мотивира? А удоволствието? Не е ли то най-мощната движеща сила? Имаме хобита – колекционираме какво ли не, занимаваме се с приложни изкуства в свободното си време или списваме „ненужни” блогове, защото ни доставя удоволствие. И го правим отново, и отново… Но защо в ежедневните си дейности забравяме за това мотивиращо средство? Защо не можем да намерим частица удоволствие в това, което правим рутинно? И дали изобщо търсим на правилното място? Днес не Ви давам съвети как да се мотивирате, а апелирам да се замислите сами

    Кои си нещата, които Ви мотивират?

    Кои са нещата, които Ви доставят удоволствие?

    Кои са нещата, които бихте правили с удоволствие, а не защото трябва?

    петък, 21 януари 2011 г.

    Ден на прегръдката

    21-ви януари е обявен за международен ден на прегръдката. На този ден дори непознати хора се прегръщат по улиците.
    Учените пък твърдят, че прегръдките, освен че са прекрасен начин всеки от нас да покаже чувствата си, са способни да забавят стареенето и дори да удължат живота ни.

    вторник, 18 януари 2011 г.

    понеделник, 17 януари 2011 г.

    Обичай всеки ден...

    Преди няколко месеца (точно когато спрях да пиша по-активно в блога) се случи нещо ужасно - при нелепа катастрофа загинаха и двете дечица на познато семейство (момиченце на 12г. и момченце на 10г.). Отивали до съседния град на ученическа борса, за да се подготвят за училище...
    Един очакван с нетърпение от децата ден... нови дрешки, нови тетрадки, учебници... Един ден не много по-различен от всеки друг ден... Един... последен ден... Един ден... поставящ началото на едно абсурдно и болезнено съществуване...

    ImageChef.com - Custom comment codes for MySpace, Hi5, Friendster and more

    Тази трагедия ме накара да се замисля... дали аз самата обичах всеки ден?! Дали оценявах достатъчно всеки ден и имах равото да пиша и да давам "съвети", да споделям мисли и заключения?!

    Не можех да погледна този блог докато не си отговорех на въпросите.

    Но днес си спомних за двете причини да създам и да пиша в този блог. От една страна изразявайки мислите си писмено по-лесно стигах до истината (или поне моята истина). От друга страна чрез споделянето на съждения - да помогна на други хора да стигнат до тяхната истина.

    Все още не оценявам всеки ден достатъчно, все още не давам максимума от себе си всеки ден, все още не взимам максимума от всеки ден, но ДНЕС намерих 5 причини да обичам всеки ден:

    1. ...защото той е дар (от Бог, Съдбата или в каквото вярваш)

    2. ...защото мога да (по)кажа още веднъж на любимите ми хора, че ги обичам

    3. ...защото същите тези хора ще отвърнат на обичта ми

    4. ...защото точно днес мога да намеря решение на проблемите си

    5. ...защото може да е последен...

    събота, 1 януари 2011 г.

    Честита 2011 година!

    През новата година
    нека се научим да прощаваме,
    нека повече да се обичаме,
    на себе си да приличаме,
    хека бъдем по-добри
    не само в празнични дни!