Есен, есен е... красив сезон

Есента за повечето хора е ... "умиращ сезон" (както се пее в една песен). Свързват го със студа, с наближаващата зима, дори се оправдават с есенна депресия.

Тези мисли, като че ли ни пречат да видим, че именно есента е най-цветният и може би дори най-красивият сезон. Затова сега предлагам да се заредите с настроение от следващите фотографии, а след това да се възползвате от последните топли и слънчеви дни за тази година и да се насладите на красотата на есента в най-близкия парк :)

Как е създадена жената?

Когато бог Тващри създавал света и мъжа, материалът свършил и той не знаел от какво да създаде жената. Тогава се замислил.

Мислил, мислил и измислил. Взел закръглеността на луната, вълнообразната линия на змията, трептенето на тревата, кадифето на цветята, нежността на листата, погледа на сърната, сълзите на облаците, непостоянството на вятъра, страха на заека, мекотата на пуха, твърдостта на диаманта, сладостта на меда, топлината на огъня, студа на снега, суетността на пауна и гукането на гълъба. Всичко това Тващри разбъркал и създал жената.

След това той я подарил на мъжа. Не минало много време и мъжът отишал при Тващри.

- Тващри, създанието, което ми подари, ми отрови живота. Говори непрекъснато, не ме оставя на спокойствие, оплаква се от всичко... Дойдох да те помоля да си го вземеш обратно.

И Тващри взел жената. Не след дълго мъжът пак отишъл при Тващри и казал:

- Тващри, откакто ти върнах създанието, животът ми е самотен. Не мога да забравя как твоето създание танцуваше и пееше, как ме поглеждаше.

И Тващри му върнал жената. Съвсем скоро обаче мъжът пак отишъл при Тващри.

- Тващри, сега се уверих, че жената ми създава повече ядове, отколкото удоволствие. Вземи си я!

Тващри обаче изгонил мъжа. Тогава той простенал:

- Аз съм един нещастник! С жена не мога да живея, без жена пък - съвсем!

Индийска приказка

Малките хора в големия град

Little People е проект на лондонския художник Slinkachu. Той използва миниатюрни пластмасови фигурки, който е изработил сам. Художникът поставя своите герои на различни обществени места, като пресъздава сцени от реалния живот. Ето и няколко снимки...

Един ден в... София

Онзи ден една приятелка ме помоли да я придружа на интервю в София (ние сме от малък град близо до столицата). Докато я чаках да мине на интервюто, трябваше да уплътня 2-3 часа в близост до мястото, където се провеждаше, а най-близо бе "Пиротска".

Решихда си взема някакво списание и да прекарам по-голяма част от времето четеейки го в някое кафене. за мое нещастиеновите бреве на повечето списания предстояха да изязат, а старите бяха изчерпани. Чудейки се на РЕП-а какво да чета се заговорих с продавачката (жена на 40-45 години с посивели коси и дълбоки бръчки, които я правеха да изглежда по-възрастна) дали си заслужава да взема книгата с Индийски приказки. А тя започна а ми разказва за всяка една книжка с приказки по отделно; допълни, че много обича приказки... Сетих сеза Малката Кибритопрдавачка и мечтите й пламващи и изгасващи с една клечка кибрит... Мислех си какви ли мечти е имала тази жена, колко ли тежък е бил животът й... сив, студен и недружелюбен като дните на Кибритопродавачката... И единствения начин да избяга е да отвори книга с приказки и за 30-тина минути да стане принцеса, да се пребори със злото в лицето на някоя вещица и да открие голяма и чиста любов...

За минута се изпълних с толкова тъга, че бързичко избрах някакво списание и си взех довиждане с нея.

Седнах в едно кафене на "Пиротска" с твърдото намерени да прекарам по-голяма част от времето си там. След 15-ина минути установих, че списанието е безкрайно скучно и че няма да издържа седеейки бездейно. В този момент мъжът от съседната маса (симпатичен, добре облечен и на средна възраст) ми поиска запалка. Изнамерих някаква от чантата си и му услужих. Предложи ми да се преместя на неговата маса, за да си правим компания взаимно, но отказах под предлог, че чакам приятелка. Това не попречи да разменим няколко приказки, след което той предложи да се срещнем на кафе някой път. Но... пак отказах под предлог, че съм от провинцията и рядко имам път към София. Отказите ми се дължаха на опита ми натрупан през студентските години, когато крайната цел на такива предложения бе увеличаване бройката на някой "пич". Докато гледах мъжа да се отдалечава си мислех с колко финес направи "свалката", без да е натрапчив, а и бе преминал възрастта, в която мъжете просто бройкат. За секунди съжалих за отказите си, защото вероятно бях изпуснала нещо хубаво... нова тръпка, приятни емоции... Замислих се колко много един човек изпуска в живота си, когато прави избор, който в дадения момент му се струва правилен, тъй като е аргументиран с опит. А всъщност този избор е следствие на някакви предполагаеми очаквания за негативен развой на събитията и страха, че те могат да станат факт...

"Како, дай 10 стинки за баничка" бе репликата на 10-12 годишно циганче, която ме извади от вцепенението ми. Казах, че нямам никакви дребни и то веднага се премести на съседната маса, където седяха две жени и които охотно бръкнаха в джобовете си и му дадоха всичките си дребни. Тези просещи циганчета, които са често срещана гледка навсякъде в България, откровено ме дразнят. Дразни ме тяхната нахалност и безпардонност; дразни ме фактът, че те на ден изкарват повече пари, отколкото един вишист със средна работна заплата може да изкара на ден; дразни ме и фактът, че много хора ги съжаляват, дават им дребни и по този начин стимулират желанието на това съсловие да продължава да живучка все по същия начин. Че защо му е да учи на циганчето като само с четвърти клас (в един от добрите случай) изкарва повече пари от човек отделял време и средства да се образова в продължение на 18-19 години?! Не, определено проблемът не е в тях, а в нас!

За да не се ядосвам повече за неща, които не зависят само от мен, се заслушах в разговора на двете жени. Говореха за децата си, които вече са абитуриенти, за общи позати и студентските си години.От разговрът се схващаше, че навремето са били много близки приятелки, но по стечение на обстоятелствата са заминаи в различни градове и са прекъснали връзка. Замислих се за моите приятелки. Някога мислехме, че ще останем вечно заедно, като приятелките от "Сексът и Градът". Но лека полека едни се омъжиха, някои от тях даже имат дечица, някои се преместихме в други градове, за да търсим работа... и загубихме връзка. Налегна ме носталгия... за онова безгрижно студентско време...

"Ако ходиш на рожден ден ще ти дам марков парфюм за 19лв., ако ти имаш рожден ден ще ти дам 2 за 30". Ех, днес циганите няма да ме оставят да потъвам в мисли. След десетина минути кандърдисване и пожелания за "лека и доходна" успях да отпратя циганката без да си закупя "марков" парфюм. Реших да ставам вече преди да са ме нападнали други предлагащи, например, вносни цигари без бандерол.

Отправих се към "Хали"-те. Малко преди входа една възрастна жена, подпряла се на бастунче, изпокъсана, молеше за стотинки. Стана ми тъжно, защото знам, че тези женици са с мизерни пенсии, които не им стигат само хляб да си купят за месеца, камо ли за нещо повече. Женици, които навремето са работили я в ТКЗС-то, я в някой завод на поточна линия. Някои от тях са самотни, нямат близки и роднини; други са изоставени... от децата си; същите онези, които навремето са отгледали с много грижи и любов.

Дадох на жената стотинки като за един хляб и минах нататък, продължавайки да мисля за нещастията на тези възрастни хора... а допреди да стигна входа на "Хали"-те със същата молба за стотинки ме посрещнаха още две възрастни жени... Видът им и мисълта за вероятната причина да са на улицата и да просят, ме накара да възкликна наум като Моканина "Боже, Боже, колко мъка има на този свят, Боже!"

В този момент приятелката ми звънна да каже, че интервюто е минало добре. Малко по-късно бяхме в автобуса на път към къщи. Докато пътувахме си задавах въпроси:

Колко хора се срещаме на ден?

С колко от тях сме толерантни, без да го заслужават?

С колко от тях не сме толерантни и не го заслужават?

С колко от тях се разминаваме, а бихме искали да спрат до нас за по-дълго?

Колко от тях се спират за по-дълго, а искаме да ги отпратим?

Всички тях приемаме за даденост, точно като пътните знаци... но всички те имат души, чувства, имат своя собствена история...

Един ден в... София /предисловие/

2 500 000 жители по неофициални данни.

Всеки ден се сблъскваме със стотици от тях - разминаваме се на улицата; пътуваме заедно в градския транспорт; прескачаме ги на улицата, докато просят 10 ст. за хляб; обслужват ни в заведенията, които посещаваме; портиерът на сградата, в която работим, който поздравява всички; чистачките, които не вдигат поглед от пода...

Всеки от нас си мисли, че неговата житейска история е най-драматична. Вглъбявайки се в свойте проблеми, ние забравяме, че всички останали хора има също не по-маловажни проблеми от нашите. Хиперболизирайки свойте проблеми, като че ли развиваме егоизъм, който постепенно изтласква толерантността и съчувствието от нас.

Блъскаме се в тях, нагрубяваме ги и ги убиждаме; дразним се, когато минем покрай десетина, искащи ни пари за хляб; подминаваме ги, защото ги приемаме за даденост, като портиера; държим се надменно, защото те са "прости" чистачки...

Понякога, когато гледаме филм с някой умиращ неизлечимо болен или слушайки за житейската трагедия на някой познат за секунди осъзнаваме, че има хора, които са "по-зле" от нас. Но и в тези моменти не сме способни на съчувствие. Тогава се чувстваме добре, по-спокойни, дори щастливи. Като, че ли ни радва фактът, че има и по-лошо от това, което ни се случва на нас.

А защо не можем да помним това всеки ден?

Защо не можем да бъдем щастливи с това, което имаме, а сме щастливи тогава, когато знаем какво другите нямат?

Защо не можем да почнем деня с усмивка и не даваме по една на всеки, когото срещаме?

Защо вместо да се чудим защо другите хора са толкова нацупени и нетолерантни, не помислим, че те са огледало на нас самите?...

Да, другите хора са като огледало...

Когато застанеш пред огледалото и се намръщиш и отражението се намръщва, когато се усмихнеш и то се усмихва...

Стани с усмивка утре и я запази през целия ден и ще я виждаш отразена от другите хора...през целия ден!

Петък 13-ти - фатален ден или ден като всички други?

Колкото и да не е суеверен човек, когато се събуди сутрин и види в календара, че днес е петък 13-ти, решава, че независимо от усилията, начинанията му през този ден няма да са успешни.

Всеки малко или много все пак вярва, че този ден носи нещастие, а дори не знае защо...

Всъщност суеревието за 13-и петък, че е особено нещастен ден е следствие е съчетавенето на свещен ден и "фатално" число.

Преди много време хората водели изчисленията си не по десетичната система, както ние днес, а по дузини. 12 е практично число - съдържа шест пъти две, четири пъти три, три пъти четири, два пъти шест. Поради ази му практичност, хората съставяли групи от по 12 човека. Водачът на такава група бил тринадесетият. Религиозни церемонии били оглавявани от свещеник, който имал 12 помощници.

Съчетанието от 12 и 1 се срещало много често, затова първоначално 13 било смятано за магическо число, носещо щастие.

Според стара легенда на викингите, бог Локи отишъл веднъж на вечеря, на която присъствали още 12 други богове. Един от тях бил сляп. Страшният Локи накарал слепия бог да убие божия син Балдур. Поради това ужасно дело, при което 13 богове седели околко масата, викингите и други северни народи избягвали да канят 13 души за ядене.

В приказката за Пепеляшка се разказва за лошата фея - 13-та поред.

Християните по-късно имат друга приказка, в която числото 13 е лошо: Христос седял с 12 души на масата и един от тях го предал.

Навярно такива разкази са причина днес числото 13 да се възприема като носещо нещастие.

Петък, от своя страна, в древноста бил смятан за свещен ден. Той бил посветен на религиозни тържества и хората смятали , че ще разсърдят боговете, ако в петък извършват обичайната си работа. С течение на времето възникнала представата, че подхванатото в петък ще има лош край.

Така с течение на годините се възприело схващането, че ако през някой месец 13-ти се пада петък, то това ще бъде особено нещастен ден.

Остава ти да прецениш дали ще продължиш да вярваш в лошата карма на този ден, или ще го превърнеш в още

един прекрасен ден!

Щастието зависи от теб!

Определението за щастие в тълковния речник е:

Чувство и състояние на пълно задоволство, удовлетворение от живота.

Всеки човек открива щастието под различни форми - от придобиването на някакъв предмет до откриването на човек, който ни кара да се чувстваме спокойни и пълноценни.

Пълното щастие е резултат от комбинирането на много елементи. Когато сме щастливи ние се чувстваме и спокойни, сигурни и изпълнени с енергия и ентусиазъм. Когато някои от елементите ни липсва, усещаме някаква дисхармония, чустваме се подтиснати и отпаднали и тогава не сме щастливи.

Добрата новина е, че щастието не е само чувство, а чувство, което можем да се научим да контролираме. То зависи не основно от обстоятелствата и хората, а от това как ги приемаме, т.е. щастието зависи от самите нас.

Ето няколко съвета как да бъдеш (по-)щастлив:

1. Осъзнай кои са нещата, които те правят щастлив - семейството, приятелите, любимия човек, домашния любимец, сутрешното кафе и т.н. Ще се изумиш какъв дълъг списък ще съставиш :-)
2. Направи всичко възможно да прекарваш повече време с любимите хора и да правиш по-често любимите си неща.
3. Бъди позитивен -вместо да се съсредоточаваш върху някои липсващ или повреден "елемент" от Пълното ти щастие и да си мислиш вече колко си нещастен, съсредоточи се върху всички останали "елементи" - те са пъти повече от засегнатия.
4. Дарявай щастие и ще получиш щастие - колко ще ти струва да изненадаш (най-малко) скъпите за теб хора с някое подаръче или комплимент. Но грейналите им очи и усмивката им, които ще получиш в замяна, нямат цена.
5. Прощавай повече, особено на близките си. Знаеш как тежи, когато се скараш с някой близък, а когато се сдобрите и си простите, се чувстваш така, сякаш тежкия товар е паднал от плещите ти.

И най-вече на забравяй:

Щастието не е спирка, където да пристигнеш, то е пътуване!

Намираш това, което търсиш...

Един пътник наближил някакъв голям град и попитал една старица, седнала край пътя:

- Какви са хората в този град?

- Какви бяха хората там, откъдето идваш?

- Ужасна пасмина - отвърнал пътникът. - Злобни, подли, отвратителни във всяко отношение.

- Аха - рекла старицата, - същите ще откриеш и в този град.

Едва отминал първия пътник, ето че се спрял друг и също попитал що за хора живеят в града. Старицата отново го попиталакакви били хората там, откъдето идвал странникът.

- Прекрсни хора - честни, трудолюбиви и щедри до един. Тръгнах си с мъка на сърцето - заявил вторият пътник.

Мъдрата старица рекла:

- Такива ще ги откриеш и в този град.

Неделя следобед...

... чаша кафе и романтичен филм...

Можете да се докоснете до историята на френската дизайнерка и руският композитор чрез филма "Коко Шанел и Игор Стравински" или да прекарате старомоден романтичен следобед с книгата на Крис Грийнхалч "Коко и Игор", по която е направен сценария на филма.

Любовни истории: Коко Шанел и Игор Стравински - забранена страст и творческо вдъхновение

Едва ли има човек, който да не знае коя е Габриел "Коко" Шанел. Списание "Таймс" я включва в класацията си за 100-те най-влиятелни личности на ХХ век, като тя е единствения представител от света на модата. Революционизира женската мода като премахва корсетите и подлпънките, изчиства линиите и включва някои мъжки елементи.

Шанел е бунтарка не само в модата, но и в личния си живот. Връзките й с жени скандализират обществото, и то във време в което лесбийските връзки са били абсолютно непозволени. Имала е връзки с някои от най-влиятелните мъже по онова време. Сред завоеванията й са херцогът на Уестминстър, милионерът Етиен Балсан, както и най-добрият му приятел Артър "Бой" Капел, дори германският офицер и шпионин Ханс Гюнтър фон Динкладж.

Една от най-емблематичните връзки на Коко е с руския композитор Игор Стравински.

През 1913г. младата и все още неизвестна шивачка Коко Шанел отива на премиерата на балета "Пролетно тайнство" на Стравински. Шанел е зашеметена от дарбата на талантливия композитор. Консервативната парижка публика обаче отхвърля твърде модернистичната творба и разгневен руският композитор напуска града.

Седем години по-късно, оплаквайки смъртта на "Бой" Капел, Коко Шанел отново се среща с Игор Стравински. По това време тя вече е богата и известна модна дизайнерка, а той е беглец от болшевишката революция. Запленена от него, Коко успява да го придума да живее със семейството си (болната му съпруга Катерина и четирите им деца) в имението й извън града. Предлогът е, че там ще се чувстват в безопастност и композиторът ще може да твори на спокойствие. Не след дълго мецду нея и госта й се заражда разтърсваща връзка, затруднена от всеотдайността на двамата към работата, както и от неговата привързаност към семейството му. Моментът е преломен и за двамата - Коко за първи път комбинира няколко аромата и така създава парфюма Шанел №5, а Игор композира все по-освободено и се превръща в един от основоположниците на неокласицизма. Когато прикованата на легло Катерина долавя искрите между модиската и мъжа си, двамата влюбени трябва да решат до колко са дълбоки чувствата им и дали връзката им ще оцелее. До крайното решение не се стига лесно. Съдбата продължава да ги свързва до края на техния живот. Едва ли някой може да каже със сигурност дали романсът между Коко и Игор е просто кратка лятна авантюра или любов за цял живот, макар и невъзможна.

По материали от Internet

Притча: Тримата братя и мъдрият старец

Живели в една къща, съвсем близо до блатото, трима братя заедно със своя стар баща. А нали всеки знае, че да се живее до блато е лошо! От него само вреда и никаква полза.

Ето че дошло време бащата да умре. Извикал той своите синове и им казал:

- Слушайте, чеда мои. Трябва да се махнете от това място. Само беди и болести ни носи блатото. Постройте си къща някъде на планинския склон и тогава ще заживеете като хората, но преди да почнете работа, посъветвайте се с мъдрия старец, който живее в гората.

Времето минавало и братята виждали, че баща им бил прав. Трябвало да се махнат от блатото. Уговорили се и решили най-големият брат да отиде в гората при мъдрия старец за съвет:

- Какво да направим? Лошо ли ще сторим, ако се махнем от блатото и си построим къща на планинския склон?

- Лошо - отвърнал старецът без да оставя работата, с която бил зает.

Най-големият брат престанал да го разпитва повече и си тръгнал с наведена глава.

Като се върнал в къщи, предал на братята си отговора на стареца.

- Но ти не му ли разказа за нашите нещастия? - възкликнал средния брат. - Ще взема аз да отида при стареца и да му обясня как живеем... - и той отишъл в гората.

- Кажи, уважаеми - обърнал се той към стареца, - какво да правим? Нямаме сили да живеем повече до блатото. Бедите и болестите ни измъчиха - и с тревога попитал: - Как мислиш, струва ли си да се махнем оттам? Лошо ли ще бъде да си построим къща на планинския склон?

- Лошо ще бъде - отвърнал отново старецът.

Върнал се и средният брат в къщи опечален. Изслушали го братята му.

- Е, какво пък - весело казал най-малкият брат, - сега, изглежда, е мой ред да вървя при стареца.

И тръгнал за гората.

Като стигнал при стареца, поклонил му се ниско, приседнал на един пън и казал:

- О, мъдри човече! Умирайки, нашият баща ни заръча да се махнем от блатото, където ни мъчат болести и беди. Нали ще бъде добре, ако си построим къща на планинския склон? Какво ще ни посъветваш?

- Ще бъде много добре, сине мой! - отвърнал старецът.

На най-малкият брат като че ли му пораснали крила от радост, той благодарил на стареца и хукнал към къщи, където с нетърпение го очаквали братята.

- Братлета! - извикал най-младият. -Мъдрият старец каза, че ще бъде много добре, ако си построим къща на планинския склон.

А братята зинали от учудване:

- Как така? - едновременно го попитали те. - Той какво, подиграва ли ни се?

Хукнали и тримата към гората.

- О, мъдри човече! - казал най-големият брат. - Ти какво, шега ли си правиш с нас? Защо на мен и на средния ми брат каза, че е лошо да строим къща на планинския склон, а на най-малкия ни брат си казал, че е добре?

- Не съм и мислил да ви се подигравам - отвърнал старецът. - Вие ме попитахте: "Лошо ли ще бъде, ако си построим къща на планинския склон?" А най-малкият ви брат каза така: "Нали ще бъде добре, ако си построим къща на планинския склон?" И аз му отвърнах така, защото той започна с доброто, а вие с лошото. А нима може да ти спори работата, ако я започнеш със страх, мислейки за лошото? За доброто трябва да се мисли! - добавил старецът.

Благодарили му братята и отишли и тримата заедно да строят къщата.

Албанска народна приказка

Малките неща, които ни правят щастливи

Има много неща, които ни правят щастливи, които ни карат да се усмихваме. Повечето от тях са малки, толкова са малки, че дори понякога не ги забелязваме. Други са станали наши навици, и до толкова сме свикнали с тях, че вече не изпитваме наслада от тях. С трети сме се "разделили", защото все не намираме време за тях.

За всеки от нас тези малки "вълшебства" са различни. Реших да споделя с вас моя "ТОР 10":

1. Да пия кафе, докато гледам...
2. ...Изгрева
3. Студените, но свежи сутрини, обещаващи слънчев ден
4. Усмивките на приятелите ми
5. Любимият ми сладолед... с мента
6. Съботните следобеди, гледайки телевизия, докато се излежавам на дивана
7. Любима песен случайно пусната по радиото
8. Чаша студена бира в горещите летни вечери
9. "Лека нощ", казано от любимия човек
10. Ароматът на чисти чаршафи (особено на онези съхнали на открито... през зимата)

След като направих списъка си, осъзнах, че има елементарни неща, които мога всеки ден да правя, за да съм щастлива; осъзнах, че има неща които правя, но те не са просто рутинни, а са част от ритуала ми за щастие; осъзнах, че мога да намеря 15 минути време през забързания си ден, за други от тях, за да стане и този ми ден ЩАСТЛИВ!

А ти? Направи ли вече списък на нещата, които те правят щастлив?

ATB - The Summer

В този не толкова слънчев юлски ден, една лятна песничка за много настроение...

10 причини да се усмихнеш!

1. Усмивката те прави привлекателен

Хората, които се усмихват ни привличат, докато намръщените ни отблъскват.

2. Усмивката променя настроението ти

Следващият път, когато не се чувставаш добре, пробвай да се усмихнеш. Има големи шансове настроението ти да се подобри.

3. Усмивката е заразна

Когато някой се усмихва, той кара другите също да се усмихват, като по този начин променя настроението им и ги кара да се чувстват щастливи.

4. Усмивката освобождава от стреса

Когато си под стрес и се чувстваш отпаднал, опитай се да се усмихнеш. Усмивката ще каже на мозъкът ти, че нещата са наред и ти ще се успокоиш и отново ще си работоспособен.

5. Усмивката подсилва имунната система

Усмивката помага на имунната система да работи по-добре, тъй като когато се усмихваш, организмът ти се чувства спокоен.

6. Усмивката понижава кръвното налягане

Учени са установили, че при хора с високо кръвно налягане, то се понижава значително, когато се усмихнат.

7. Усмивката освобождава ендорфин и серотонин

Изследвания са установили, че се отделят хормони на щастието, когато хората се усмихват, т.е. усмивката е естествен наркотик.

8. Усмивката подмладява

Мускулите, които участват при усмихване, повдигат лицето и по този начин човек изглежда по-млад.

9. Усмивката те прави да изглеждаш успешен

Доказано е, че усмихнатите хора се възприемат от останалите като по-уверени и по-успешни.

10. Усмивката помага да останеш позитивен

Опитай този тест: Усмихни се! Сега пробвай да мислиш за нещо негативно, без да спираш да се усмихваш. Трудно е, нали?

Когато се усмихваме, мозъкът ни изпраща послание до тялото ни, че "Животът е хубав!"

Стой далеч от депресията, стреса и грижите като се усмихваш повече!

Dirty Dancing - Time of my Life

Това е най-щастливият момент в моя живот...

Какъв човек искаш да бъдеш?

Онзи ден имах сблъсък с едно момиче; момиче от моя квартал, с което преди 15 години играехме заедно на дама, на ластик, народна топка... Бяхме деца... невинни, мили, обичливи, щастливи, открити, чувствителни и добродушни. Не познавахме омразата и завистта.

Пораствайки, естествено, преоритетите ни се промениха и пътищата ни се разделиха. С течение на времето спряхме да се поздравяваме, а през последните години дори се "изприщвах" като я срещна. Чувствах, че ме изцежда емоционално само с присъствието си. Същевременно се радвах, че нямам близък контакт с нея, защото кой знае как щях да се чувствам тогава.

И така до онзи ден! Първо се ядосах, защото не можех да разбера агресията й към мен; не можех да разбера с какво съм я предизвикала. После се уплаших; уплаших се при мъсълта в какво "чудовище" се е превърнала - отровен човек, енергиен вампир... изобщо в същество, което не искаш да бъде около теб. След като успях да проведа някакъв разговор с нея относно причините за агресията й към мен (била чула някаква клюка за мен и гаджето си - човек, когото дори не познавам, че сме имали закачка) ми стана тъжно за нея. Изглежда тя толкова се страхуваше да не го загуби, че всячески се опитваше да защити своето. А именно тези й методи на защита я бяха превърнали в "отровен" човек.

Много психолози и духовни наставници се опитват да обяснят наличието на такива хора.

Психолозите смятат, че всички хора се раждат добри, но стават "отровни" под влияние на средата (и начина по който са били възпитани), на специфичните им биологични дадености (т.е. генетичните качества заложени в тях) или на комбинацията им.

Духовните наставници пък смятат, че хората се раждат такива, за да има баланс между добрите и лошите сили.

Лично аз, за себе си, имайки предвид приятелката от детство (а и други познати), вярвам, че всички хора се раждат чисти и... празни... като кутия, в която самият ти избираш какво да сложиш - какви чувства. Въпреки житейските трусове и емоционалните трудности, изборът е твой

Какво чувство ще оставиш в себе си?

Именно колекцията ти от чувства и количественото превъзходство на някои от тях определят какъв човек си. Затова, преди да избереш, помисли

Какъв човек искаш да бъдеш?

Добро Утро!

Добро утро ви казвам с чаша кафе и кроасан!

Желая ви ползотворна седмица и не забравяйте да се усмихвате по-често, защото

Усмивката не стува нищо, но тя ни дава много !!!

Неделя следобед...

... чаша кафе и романтичен филм...

Вдъхновена от любовната история на Марк Антоний и Клеопатра (от предния пост) ви препоръчвам екранизацията "Клеопатра" от 1963г. - Елизабет Тейлър в ролята на Клеопатра и Ричард Бъртън в ролята на Марк Антоний.

Любовни истории: Клеопатра и Марк Антоний - любов и политика

Романсът между Марк Антоний и Клеопатра започва няколко години след смъртта на Цезар. Това е смутно време - Октавиан Август и Марк Антоний си успорват власта, някои провинции се възползват от разединението в Рим и възстават срещу империята, а за Клеопатра тръгва слух, че е сътрудничка на убийците на Цезар.

Вторият триумвират решава да повери западните провинции на Октавиан, а всички източни - на Антоний. Въпреки блестящите си военни способности се оказва, че Марк Антоний е слаб държавник. Бързо опиянил се от властта той се отдава на разточителни забавления - само за година остава без средства, което го принуждава до опре до египетската хазна. За да се възползва максимално от богатствата на Египет, Марк Антоний решава открито да обвини Клеопатра за съучастие в убийството на Цезар. Той извиква царицата при себе си в Тарс за обяснения.

Изучила добре характера на Антоний, Клеопатра веднага намира верния път - пристига в Тарс на великолепен позлатен кораб с платна от тирски пурпур (най-скъпата тъкан през тази епоха), движен от сребърни весла. Робите й били облечени като нереиди, а самата тя като Афродита. Тази гледка не само очарова Марк Антоний, той се влюбва в нея. Скоро след това я последва в Александрия. Това е началото на любовната им история.

Връзката между Антоний и Клеопатра продължава 10 години. През това време тя му ражда 3 деца - близнаците Александър и Селена и по-малкият от тях Птолемей. Египетската царица успава да се ожени за триумвира, след като го принуждава да се разведе с третата си римска съпруга - Октавия (сестра на Октавиан Август). Именно този развод е един от формалните поводи за войната между Октавиан и Антоний - две неуспешни битки за Марк Антоний, като при втората той е изоставен от войската си. Решава да защити честта си като се самоубие и се пронизва с меча си. Отнесен е при Клеопатра и издъхва в ръцете й. Час по-късно тя се самоубива чрез ухапване от кралска кобра.

Някои историци мислят, че Марк Антоний е голямата любов на Клеопатра и нейното самоубийство е причинено от невъзможността да приеме смъртта на любимия.

Други историци твърдят, че бракът й с него е политически съюз и тя никога не го е обичала, а решението да се самоубие е взето след като разбира, че не може да повлияе на Октавиан и или ще бъде убита, или ще бъде продадена в робство.

Независимо от мнението на историците, романсът между Марк Антоний и Клеопатра остава като една от най-великите любовни истории.

По материали от Internet

Bon Jovi - Have A Nice Day

За хората, които останаха в миналото...

Неотдавна загубих приятел...

... не, не е починал...

... просто той реши, че вече не можем да бъдем приятели...

... или не иска да бъдем приятели...

Не стана изведнъж, губех го бавно - ден след ден.

Не ми трябваше много време, за да разбера накъде отиват нещата. След като помислих малко, пехиш, че с малко компромиси от моя страна отношенията по между ни могата да бъдат както преди...

Но както гласи една китайска поговорка:

Можеш да развържеш завързаното, но не и да залепиш счупеното.

Дори да залепиш счупеното, то все пак си остава счупено и след време пак се пука и то на същото място.

Така стана и при нас - временно нещата се закрепиха, а после изведнъж се пръснаха на хиляди малки парчета... до невъзможност да се съберат и подредят... А и какъв е смисълът да го правиш за втори път?!

Чувствах се празна - бях загубила едно от най-ценните неща в живота ми - ПРИЯТЕЛ!

Приятел - някой, който избирам да бъде в живота ми;

някой, на когото мога да разчитам... доживот.

Чувствах се предадена, излъгана и безсилна...

Дали вината беше само моя, или и на двамата, или само негова... Всеки си има свойте грешки!

Така или иначе, този човек няма да бъде част от бъдещето ми. В началото съжалявах, но скоро се убедих, че Съдбата винаги те компенсира за загубите - създадох нови приятелства - доста по-зрели, без илюзии.

И най-вече се убедих, че

Не трябва да съжаляваш за хората от миналото ти, има причина те да не са част от бъдещето ти!